14 nov 2009, 0:58

Признание

997 0 3

                                             На В.

Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча.

 

Не се моли, не викай, не пристъпвай
през прага сам, уверен в любовта!
Защото аз съм тук, съвсем достъпна,
но само в непристъпна самота...

 

Да, странна съм... И мъничко съм чужда

на пòказната, шумна суета...

На мен ти само малко си ми нужен...

Но само ти и нашето "сега"!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички пишещи сме странни Хареса ми! Браво!
  • За изпипано - не знам! Но е спонтанно и завършено като емоция. Благодаря, незнайни приятелю!
  • Много е хубаво, да знаеш! Много ми харесва! Изпипано е... Звучи ми истинско.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...