14 нояб. 2009 г., 00:58

Признание

998 0 3

                                             На В.

Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча.

 

Не се моли, не викай, не пристъпвай
през прага сам, уверен в любовта!
Защото аз съм тук, съвсем достъпна,
но само в непристъпна самота...

 

Да, странна съм... И мъничко съм чужда

на пòказната, шумна суета...

На мен ти само малко си ми нужен...

Но само ти и нашето "сега"!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички пишещи сме странни Хареса ми! Браво!
  • За изпипано - не знам! Но е спонтанно и завършено като емоция. Благодаря, незнайни приятелю!
  • Много е хубаво, да знаеш! Много ми харесва! Изпипано е... Звучи ми истинско.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...