14.11.2009 г., 0:58

Признание

993 0 3

                                             На В.

Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча.

 

Не се моли, не викай, не пристъпвай
през прага сам, уверен в любовта!
Защото аз съм тук, съвсем достъпна,
но само в непристъпна самота...

 

Да, странна съм... И мъничко съм чужда

на пòказната, шумна суета...

На мен ти само малко си ми нужен...

Но само ти и нашето "сега"!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички пишещи сме странни Хареса ми! Браво!
  • За изпипано - не знам! Но е спонтанно и завършено като емоция. Благодаря, незнайни приятелю!
  • Много е хубаво, да знаеш! Много ми харесва! Изпипано е... Звучи ми истинско.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...