Nov 14, 2009, 12:58 AM

Признание

  Poetry » Love
994 0 3

                                             На В.

Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча.

 

Не се моли, не викай, не пристъпвай
през прага сам, уверен в любовта!
Защото аз съм тук, съвсем достъпна,
но само в непристъпна самота...

 

Да, странна съм... И мъничко съм чужда

на пòказната, шумна суета...

На мен ти само малко си ми нужен...

Но само ти и нашето "сега"!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички пишещи сме странни Хареса ми! Браво!
  • За изпипано - не знам! Но е спонтанно и завършено като емоция. Благодаря, незнайни приятелю!
  • Много е хубаво, да знаеш! Много ми харесва! Изпипано е... Звучи ми истинско.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....