6 oct 2011, 21:12

Признание

561 0 3

                        ПРИЗНАНИЕ

 

                                      Признавам си!

     И аз обичам да се заигравам

              с капризната блондинка

                            Госпожица Ирония...

     Правя го, но без да забравям,

               че хапливата госпожичка

                                            е дъщеря

     на Пани Малка Злобичка

     и на Монсеньор Високо Мерие!

     Правя го, но с такт

                                   и при Условие,

     че в игрите ни

           не трябва да проблесва

                  опасното ù Родословие...

 

 

                     ЗА СТО ГОДИНИ!

 

     От Плеяда именити и почтени

                        на Съвременна България

                                                  Градители,

     за сто години

     във гнеаздото българско излюпи се

                      освирепяло ято

                                             от Грабители...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново се съгласих с теб!
    Въпросът е КОГА, ТОЗИ НАРОД ЩЕ ПРОГЛЕДНЕ?
    Харесват ми стиховете ти, защото казваш нещата така, както са!
  • Жалкото е, че "богопомазаните " не само ограбиха България, но и десетилетия отклоняват страната от нормалния път на развитие. Това е престъпление, за което И съдът в Хага е недостатъчен !
  • " за сто години във гнездото българско излюпи се освирепяло ято от Грабители..." ДА!
    Браво, Петър!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...