petertpetrov (Петър Петров) petertpetrov (Петър Петров)
126
Oct 6, 2011, 9:12 PM

Признание

557 0 3

                        ПРИЗНАНИЕ

 

                                      Признавам си!

     И аз обичам да се заигравам

              с капризната блондинка

                            Госпожица Ирония...

     Правя го, но без да забравям,

               че хапливата госпожичка

                                            е дъщеря

     на Пани Малка Злобичка

     и на Монсеньор Високо Мерие!

     Правя го, но с такт

                                   и при Условие,

     че в игрите ни

           не трябва да проблесва

                  опасното ù Родословие...

 

 

                     ЗА СТО ГОДИНИ!

 

     От Плеяда именити и почтени

                        на Съвременна България

                                                  Градители,

     за сто години

     във гнеаздото българско излюпи се

                      освирепяло ято

                                             от Грабители...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Отново се съгласих с теб!
    Въпросът е КОГА, ТОЗИ НАРОД ЩЕ ПРОГЛЕДНЕ?
    Харесват ми стиховете ти, защото казваш нещата така, както са!
  • petkonpet (Петър Петров)
    petkonpet (Петър Петров)
    Жалкото е, че "богопомазаните " не само ограбиха България, но и десетилетия отклоняват страната от нормалния път на развитие. Това е престъпление, за което И съдът в Хага е недостатъчен !
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    " за сто години във гнездото българско излюпи се освирепяло ято от Грабители..." ДА!
    Браво, Петър!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0