26 feb 2009, 11:04

Признание

  Poesía » Otra
996 0 9

Платих!

Дори и непоисканото

от този и от онзи свят.

 

Сега надявам се

на чисто

да тръгна -

в бедността богат.

 

Пропука се

плета в кошарата,

където

в центъра

на стадото

живях и оцелях.

 

Целувам те!

Както в началото.

 

Светкавиците

изпепелиха

тлялото.

 

 

С последните

надежди

две

платих.

 

На онзи кръстопът

взе всеки

само своите различия.

 

Сега желанията

ще ни споделят

в едно.

Обичам те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...