26 feb 2009, 11:04

Признание

  Poesía » Otra
993 0 9

Платих!

Дори и непоисканото

от този и от онзи свят.

 

Сега надявам се

на чисто

да тръгна -

в бедността богат.

 

Пропука се

плета в кошарата,

където

в центъра

на стадото

живях и оцелях.

 

Целувам те!

Както в началото.

 

Светкавиците

изпепелиха

тлялото.

 

 

С последните

надежди

две

платих.

 

На онзи кръстопът

взе всеки

само своите различия.

 

Сега желанията

ще ни споделят

в едно.

Обичам те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...