26 feb 2009, 11:04

Признание

  Poesía » Otra
991 0 9

Платих!

Дори и непоисканото

от този и от онзи свят.

 

Сега надявам се

на чисто

да тръгна -

в бедността богат.

 

Пропука се

плета в кошарата,

където

в центъра

на стадото

живях и оцелях.

 

Целувам те!

Както в началото.

 

Светкавиците

изпепелиха

тлялото.

 

 

С последните

надежди

две

платих.

 

На онзи кръстопът

взе всеки

само своите различия.

 

Сега желанията

ще ни споделят

в едно.

Обичам те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...