Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто
да тръгна -
в бедността богат.
Пропука се
плета в кошарата,
където
в центъра
на стадото
живях и оцелях.
Целувам те!
Както в началото.
Светкавиците
изпепелиха
тлялото.
С последните
надежди
две
платих.
На онзи кръстопът
взе всеки
само своите различия.
Сега желанията
ще ни споделят
в едно.
Обичам те.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
