Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто
да тръгна -
в бедността богат.
Пропука се
плета в кошарата,
където
в центъра
на стадото
живях и оцелях.
Целувам те!
Както в началото.
Светкавиците
изпепелиха
тлялото.
С последните
надежди
две
платих.
На онзи кръстопът
взе всеки
само своите различия.
Сега желанията
ще ни споделят
в едно.
Обичам те.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
