26 февр. 2009 г., 11:04

Признание

995 0 9

Платих!

Дори и непоисканото

от този и от онзи свят.

 

Сега надявам се

на чисто

да тръгна -

в бедността богат.

 

Пропука се

плета в кошарата,

където

в центъра

на стадото

живях и оцелях.

 

Целувам те!

Както в началото.

 

Светкавиците

изпепелиха

тлялото.

 

 

С последните

надежди

две

платих.

 

На онзи кръстопът

взе всеки

само своите различия.

 

Сега желанията

ще ни споделят

в едно.

Обичам те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...