26.02.2009 г., 11:04

Признание

989 0 9

Платих!

Дори и непоисканото

от този и от онзи свят.

 

Сега надявам се

на чисто

да тръгна -

в бедността богат.

 

Пропука се

плета в кошарата,

където

в центъра

на стадото

живях и оцелях.

 

Целувам те!

Както в началото.

 

Светкавиците

изпепелиха

тлялото.

 

 

С последните

надежди

две

платих.

 

На онзи кръстопът

взе всеки

само своите различия.

 

Сега желанията

ще ни споделят

в едно.

Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...