2 ene 2016, 9:47

Признание

764 0 1

Как по-добре да сложа край
на нещо безначално, стогодишно,
освен да ти призная истини
и да те завия в прозаичност.

 

От сто години пазя тайната,
че няма ден в който да не мисля,
че паяжините във всичките ми стаи
са изтъкани само от обичане.

 

Че съм мълчала на стотици други,
когато са ми правили вселени
и бездиханно с празен поглед
халюцинирах, че са тебе.

 

Че милиони пъти съм превъртала моментите,
в които си държал ръцете ми,
че повярвах в чудеса и митове
когато се обърка да се върнеш за секунда в безвремието.

 

Така. Реших го. 
Ето ти от мен тепсия.
Обичам те. Не знаеше ли? Колко смешно!
С тези думи хората започват приказки.
Обичам те.
За повече не стигат листите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна си! Продължавай да твориш! Успех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...