25 abr 2019, 11:56

Признание

666 1 3

Признание

 

Не искам болка да ти причинявам,
не искам във очите ти сълзи!
Аз знам, че сигурно ще съжалявам,
и много, много мен ще ме боли!

Споменът за нежната ти кожа
буден в нощите ще ме държи!
А дали сърцето ти ще може
любовта ми с друга да прости?

Трудно ще е пак да ми повярваш,
думите за теб ще са лъжа!
Но в душата ми следа оставяш,
огнена и пареща следа!

Няма да те моля да остана!
Аз сгреших, сега ще си платя!
Ала болката не ще престане
вътре в мен, ще ми тежи греха!

И едва ли друга ще обичам
както теб обичах и желах!
Може би ще бъде по-различно,
но не ще да има твоя смях!

А дали сърцето ще приеме
нея както тебе те прие?
Може всичко тя да ми отнеме,
само не и моето сърце!

В него образът ти ще живее,
твоите очи ще са във мен!
И гласът ти който ще се смее
и ще ми напомня всеки ден

за една мечта изпепелена
и превърната във шепа прах.
За една любов несподелена,
за една жена и тежък грях!

 

24.04.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...