Признание
Признание
Не искам болка да ти причинявам,
не искам във очите ти сълзи!
Аз знам, че сигурно ще съжалявам,
и много, много мен ще ме боли!
Споменът за нежната ти кожа
буден в нощите ще ме държи!
А дали сърцето ти ще може
любовта ми с друга да прости?
Трудно ще е пак да ми повярваш,
думите за теб ще са лъжа!
Но в душата ми следа оставяш,
огнена и пареща следа!
Няма да те моля да остана!
Аз сгреших, сега ще си платя!
Ала болката не ще престане
вътре в мен, ще ми тежи греха!
И едва ли друга ще обичам
както теб обичах и желах!
Може би ще бъде по-различно,
но не ще да има твоя смях!
А дали сърцето ще приеме
нея както тебе те прие?
Може всичко тя да ми отнеме,
само не и моето сърце!
В него образът ти ще живее,
твоите очи ще са във мен!
И гласът ти който ще се смее
и ще ми напомня всеки ден
за една мечта изпепелена
и превърната във шепа прах.
За една любов несподелена,
за една жена и тежък грях!
24.04.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
