21 dic 2008, 14:21

Признание 

  Poesía » De amor
746 0 6

Загубих сянка

                         и шепот,

                                            и зов...

аз тръгвам към търсене диво.

... Какво ще намеря под зимен покров -

и себе си, и теб

                         ... и всичко между нас останало живо!

Намерила Знак, пътека бродна в тази Лунна, но студена нощ

пак до теб сгушила тревоги и борби,

аз се вслушвам в ритъма на времето:

                               препускащо с безумна мощ,

 когато всъщност не тече... то се смее и със нас гори!

 

Целуваш ли ме

             или пак разбирам, че се раждам -

   от късче плът - в човек - в душа...

аз искам да ти върна всяка ласка - всяка жажда,

за да усетиш колко Значиш,

                       за да почувстваш и ти

                поне частичка от Това!...

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??