21.12.2008 г., 14:21 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
755 0 6

Загубих сянка

                         и шепот,

                                            и зов...

аз тръгвам към търсене диво.

... Какво ще намеря под зимен покров -

и себе си, и теб

                         ... и всичко между нас останало живо!

Намерила Знак, пътека бродна в тази Лунна, но студена нощ

пак до теб сгушила тревоги и борби,

аз се вслушвам в ритъма на времето:

                               препускащо с безумна мощ,

 когато всъщност не тече... то се смее и със нас гори!

 

Целуваш ли ме

             или пак разбирам, че се раждам -

   от късче плът - в човек - в душа...

аз искам да ти върна всяка ласка - всяка жажда,

за да усетиш колко Значиш,

                       за да почувстваш и ти

                поне частичка от Това!...

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??