Признание
Загубих сянка
и шепот,
и зов...
аз тръгвам към търсене диво.
... Какво ще намеря под зимен покров -
и себе си, и теб
... и всичко между нас останало живо!
Намерила Знак, пътека бродна в тази Лунна, но студена нощ
пак до теб сгушила тревоги и борби,
аз се вслушвам в ритъма на времето:
препускащо с безумна мощ,
когато всъщност не тече... то се смее и със нас гори!
Целуваш ли ме
или пак разбирам, че се раждам -
от късче плът - в човек - в душа...
аз искам да ти върна всяка ласка - всяка жажда,
за да усетиш колко Значиш,
за да почувстваш и ти
поне частичка от Това!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
