19 abr 2008, 8:51  

Признание

740 0 1

Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.

 

Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.

Ти, както винаги
безгрешен,
ме докосна.
После...
се отдръпна.

Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!

Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!

Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ах тези огледални образи...
    и понякога надничаме зад огледалото !
    откровение, признавие
    чудесен стих...страшно ми хареса,
    аплодирам !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....