Apr 19, 2008, 8:51 AM  

Признание

  Poetry » Love
744 0 1

Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.

 

Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.

Ти, както винаги
безгрешен,
ме докосна.
После...
се отдръпна.

Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!

Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!

Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

  • ах тези огледални образи...
    и понякога надничаме зад огледалото !
    откровение, признавие
    чудесен стих...страшно ми хареса,
    аплодирам !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...