Признание
Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.
Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.
Ти, както винаги
безгрешен,
ме докосна.
После...
се отдръпна.
Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!
Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!
Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
