Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.
Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.
Ти, както винаги
безгрешен,
ме докосна.
После...
се отдръпна.
Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!
Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!
Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...
© Мая Санд Всички права запазени
и понякога надничаме зад огледалото !
откровение, признавие
чудесен стих...страшно ми хареса,
аплодирам !