19.04.2008 г., 8:51 ч.  

Признание 

  Поезия » Любовна
542 0 1

Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.

 

Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.

Ти, както винаги
безгрешен,
ме докосна.
После...
се отдръпна.

Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!

Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!

Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ах тези огледални образи...
    и понякога надничаме зад огледалото !
    откровение, признавие
    чудесен стих...страшно ми хареса,
    аплодирам !
Предложения
: ??:??