5 jul 2007, 12:19

Признание

  Poesía
775 0 7
Винаги, когато те погледна,
нещо трепва в мен.
Усмивката ти, за деня последна,
от златото по-ценна е за мен.

Обичам те, но как да ти призная,
та ти бе верен мой приятел.
Боя се от това, че ще узная,
че ще ме подминеш  като неприятел.

Боя се да не те загубя,
та аз за теб живея.
Приятеля си ценен губя -
как ще оцелея?

Глава нагоре да повдигна
и твоят поглед да не видя.
Глава нагоре да повдигна,
подкрепа в тебе да не видя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ми чесно казано аз му признах...и в момента не сме чак толкова добри приятели...но все пак си излизаме чат пат с компанийка
  • Дануша, признай , че го обичаш , поосле може и да съжаляваш , а иначе се е получил хубав стих.
  • Много хубав стих.Кажи му ще ти стане по леко
  • Много хубав стих,Дануша!
    Много ми хареса,мила!
    Поздрави!
  • Така е мила,аз вече се влюбих в приятел и му признах,трудно е много,но такъв е живота.Прекрасен стих,поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...