Признание
нещо трепва в мен.
Усмивката ти, за деня последна,
от златото по-ценна е за мен.
Обичам те, но как да ти призная,
та ти бе верен мой приятел.
Боя се от това, че ще узная,
че ще ме подминеш като неприятел.
Боя се да не те загубя,
та аз за теб живея.
Приятеля си ценен губя -
как ще оцелея?
Глава нагоре да повдигна
и твоят поглед да не видя.
Глава нагоре да повдигна,
подкрепа в тебе да не видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Илчева Всички права запазени
