Jul 5, 2007, 12:19 PM

Признание

  Poetry
777 0 7
Винаги, когато те погледна,
нещо трепва в мен.
Усмивката ти, за деня последна,
от златото по-ценна е за мен.

Обичам те, но как да ти призная,
та ти бе верен мой приятел.
Боя се от това, че ще узная,
че ще ме подминеш  като неприятел.

Боя се да не те загубя,
та аз за теб живея.
Приятеля си ценен губя -
как ще оцелея?

Глава нагоре да повдигна
и твоят поглед да не видя.
Глава нагоре да повдигна,
подкрепа в тебе да не видя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ми чесно казано аз му признах...и в момента не сме чак толкова добри приятели...но все пак си излизаме чат пат с компанийка
  • Дануша, признай , че го обичаш , поосле може и да съжаляваш , а иначе се е получил хубав стих.
  • Много хубав стих.Кажи му ще ти стане по леко
  • Много хубав стих,Дануша!
    Много ми хареса,мила!
    Поздрави!
  • Така е мила,аз вече се влюбих в приятел и му признах,трудно е много,но такъв е живота.Прекрасен стих,поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...