5 июл. 2007 г., 12:19

Признание

775 0 7
Винаги, когато те погледна,
нещо трепва в мен.
Усмивката ти, за деня последна,
от златото по-ценна е за мен.

Обичам те, но как да ти призная,
та ти бе верен мой приятел.
Боя се от това, че ще узная,
че ще ме подминеш  като неприятел.

Боя се да не те загубя,
та аз за теб живея.
Приятеля си ценен губя -
как ще оцелея?

Глава нагоре да повдигна
и твоят поглед да не видя.
Глава нагоре да повдигна,
подкрепа в тебе да не видя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ми чесно казано аз му признах...и в момента не сме чак толкова добри приятели...но все пак си излизаме чат пат с компанийка
  • Дануша, признай , че го обичаш , поосле може и да съжаляваш , а иначе се е получил хубав стих.
  • Много хубав стих.Кажи му ще ти стане по леко
  • Много хубав стих,Дануша!
    Много ми хареса,мила!
    Поздрави!
  • Така е мила,аз вече се влюбих в приятел и му признах,трудно е много,но такъв е живота.Прекрасен стих,поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....