9 feb 2008, 14:16

Признание 

  Poesía » Filosófica
1402 0 15
Исках да съм най-послушното
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по
литература
и една задача нерешена
да не бъде.
После биологията зубрех,
а за химията - да не говоря,
медицината за мене беше
крепост, за която
да се боря.
Е, не станах лекар
и добре е,
че не зная как ли
кървища ще спирам
и реших, че най-удачно
ще е
богословието
да преоткривам.
И защо ли, как  ли,
пак ме хвана чудото
да уча -
да откривам Бог във
всичко, за да мога
милост да получа.
И не щеш ли,
сватба ме посрещна
със цветя, любов и още -
най-прекрасната съпруга
исках да съм,
но уви, не може.
Станах майка, син родих -
чудесно,
но да си родител-супер,
не оказа се да бъде лесно.
И така животът ми
минава, сякаш
да доказвам нещо
все се мъча,
вместо да склоня глава
и да призная,
че медал от никой
няма да получа.
2001г.



© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът те е наградил поне с две медала- за душата в теб и за децата, които си родила!
    Браво за стиха!

  • Медалите отдавна са раздадени(шегувам се)...Важно е в очите срещу теб,тези на децата ти и не само , да струй любов!!! Поздрави, миличка!
  • Чувствам те все по-близка;>На времето:РР и аз бях бъдещ лекар,бъдещ химик,историк..Сега не знам каква ще бъда;>Май съм литератор:> Браво за стиха
  • Благодаря ви,приятели за хубавите думи.Това автобиографично стихотворение съм го писала в далечната 2001 година.През октомври същата година получих наистина един медал-роди ми се вторият син дар от Бога и наречен Божидар.Наистина съм ви признателна за оценките.В интерес на истината не смятах,че точно това стихче ще ви нпарви впечатление!Обичам ви....
  • Хареса ми стиха ти , Ая...
    Медал не съм достоен да раздавам аз.
    Шест от мене за творбата...
    И...много Светлина в Живота ти желая...

  • Душевна красота съзрях между редовете
    и това е много повече, поздравления, Ая!!!
  • Отличничка си, Ая!
    И медали има. Очите на детето!
    Поздравления!
  • децата осъзнават късно колко са ценни родителите аз лично чак сега осъзнах преди месец някъде а за медалите мисля че една усмивка е повече от всеки медал мила ти си се доказала
  • Да!Медал не,но пък самоуважение със сигурност!
    Права е Феичка,най-важното е да сме в хармония със самите себе си!
  • добре свършената работа е признанието...
    ако бъде оценено,разбира се!!!
    чудесен стих!!!!!
  • Просто бъди устремена!
    Хубав стих!
  • Много откровена изповед за живота!Впечатлена съм!
  • Ще получиш медал...има време...Поздравления!!!
  • Че живототът си остава най-голямата тръпка!Остави медалите!Важното е да си в мир със себе си!
  • В живота медал за живеене няма...има за човечност!
    И ти го получаваш в признанието на твоите стихове и
    твоята светла душа!с обич, мила, прекрасна Ая.
Propuestas
: ??:??