Признание
Исках да съм най-послушното
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по
литература
и една задача нерешена
да не бъде.
После биологията зубрех,
а за химията - да не говоря,
медицината за мене беше
крепост, за която
да се боря.
Е, не станах лекар
и добре е,
че не зная как ли
кървища ще спирам
и реших, че най-удачно
ще е
богословието
да преоткривам.
И защо ли, как ли,
пак ме хвана чудото
да уча -
да откривам Бог във
всичко, за да мога
милост да получа.
И не щеш ли,
сватба ме посрещна
със цветя, любов и още -
най-прекрасната съпруга
исках да съм,
но уви, не може.
Станах майка, син родих -
чудесно,
но да си родител-супер,
не оказа се да бъде лесно.
И така животът ми
минава, сякаш
да доказвам нещо
все се мъча,
вместо да склоня глава
и да призная,
че медал от никой
няма да получа.
2001г.
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по
литература
и една задача нерешена
да не бъде.
После биологията зубрех,
а за химията - да не говоря,
медицината за мене беше
крепост, за която
да се боря.
Е, не станах лекар
и добре е,
че не зная как ли
кървища ще спирам
и реших, че най-удачно
ще е
богословието
да преоткривам.
И защо ли, как ли,
пак ме хвана чудото
да уча -
да откривам Бог във
всичко, за да мога
милост да получа.
И не щеш ли,
сватба ме посрещна
със цветя, любов и още -
най-прекрасната съпруга
исках да съм,
но уви, не може.
Станах майка, син родих -
чудесно,
но да си родител-супер,
не оказа се да бъде лесно.
И така животът ми
минава, сякаш
да доказвам нещо
все се мъча,
вместо да склоня глава
и да призная,
че медал от никой
няма да получа.
2001г.
© Ая Цонева All rights reserved.
