Исках да съм най-послушното дете, после исках да съм най-прилежна, да съм първа по литература и една задача нерешена да не бъде. После биологията зубрех, а за химията - да не говоря, медицината за мене беше крепост, за която да се боря. Е, не станах лекар и добре е, че не зная как ли кървища ще спирам и реших, че най-удачно ще е богословието да преоткривам. И защо ли, как ли, пак ме хвана чудото да уча - да откривам Бог във всичко, за да мога милост да получа. И не щеш ли, сватба ме посрещна със цветя, любов и още - най-прекрасната съпруга исках да съм, но уви, не може. Станах майка, син родих - чудесно, но да си родител-супер, не оказа се да бъде лесно. И така животът ми минава, сякаш да доказвам нещо все се мъча, вместо да склоня глава и да призная, че медал от никой няма да получа. 2001г.
Благодаря ви,приятели за хубавите думи.Това автобиографично стихотворение съм го писала в далечната 2001 година.През октомври същата година получих наистина един медал-роди ми се вторият син дар от Бога и наречен Божидар.Наистина съм ви признателна за оценките.В интерес на истината не смятах,че точно това стихче ще ви нпарви впечатление!Обичам ви....
децата осъзнават късно колко са ценни родителите аз лично чак сега осъзнах преди месец някъде а за медалите мисля че една усмивка е повече от всеки медал мила ти си се доказала
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво за стиха!