9.02.2008 г., 14:16

Признание

1.8K 0 15
Исках да съм най-послушното
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по
литература
и една задача нерешена
да не бъде.
После биологията зубрех,
а за химията - да не говоря,
медицината за мене беше
крепост, за която
да се боря.
Е, не станах лекар
и добре е,
че не зная как ли
кървища ще спирам
и реших, че най-удачно
ще е
богословието
да преоткривам.
И защо ли, как  ли,
пак ме хвана чудото
да уча -
да откривам Бог във
всичко, за да мога
милост да получа.
И не щеш ли,
сватба ме посрещна
със цветя, любов и още -
най-прекрасната съпруга
исках да съм,
но уви, не може.
Станах майка, син родих -
чудесно,
но да си родител-супер,
не оказа се да бъде лесно.
И така животът ми
минава, сякаш
да доказвам нещо
все се мъча,
вместо да склоня глава
и да призная,
че медал от никой
няма да получа.
2001г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът те е наградил поне с две медала- за душата в теб и за децата, които си родила!
    Браво за стиха!

  • Медалите отдавна са раздадени(шегувам се)...Важно е в очите срещу теб,тези на децата ти и не само , да струй любов!!! Поздрави, миличка!
  • Чувствам те все по-близка;>На времето:РР и аз бях бъдещ лекар,бъдещ химик,историк..Сега не знам каква ще бъда;>Май съм литератор:> Браво за стиха
  • Благодаря ви,приятели за хубавите думи.Това автобиографично стихотворение съм го писала в далечната 2001 година.През октомври същата година получих наистина един медал-роди ми се вторият син дар от Бога и наречен Божидар.Наистина съм ви признателна за оценките.В интерес на истината не смятах,че точно това стихче ще ви нпарви впечатление!Обичам ви....
  • Хареса ми стиха ти , Ая...
    Медал не съм достоен да раздавам аз.
    Шест от мене за творбата...
    И...много Светлина в Живота ти желая...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...