8 may 2007, 17:02

Признателност

  Poesía
1.5K 0 9
( Посветено на Петя Руменова Спасова от град Свищов!Обичкам те, мила {} !)


      Признателност



Когато плача с разбито сърце,

на рамото ти пак главата свеждам.

Сълзите стичат се по моето лице

и хиляди пъти в миналото поглеждам.


Ти казваш: „Поплачи си, мила! ",

ти знаеш мъката във моята душа.

Само ти! Ти ми даваш сила

да се вдигна отново от калта...


Благодаря, че си винаги до мен

и в радости, дори и в черни дни...

Ти си слънчев лъч в моя ден,

ти си блясъкът на моите сълзи...



Отново наранена, плача и страдам,

отново е сломена моята душа...

И падам, и ставам, и отново падам,

и само ТИ пак подаваш ми ръка!

                                        С обич за PeTiTyYyY  от vivity`  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...