8 мая 2007 г., 17:02

Признателност

1.5K 0 9
( Посветено на Петя Руменова Спасова от град Свищов!Обичкам те, мила {} !)


      Признателност



Когато плача с разбито сърце,

на рамото ти пак главата свеждам.

Сълзите стичат се по моето лице

и хиляди пъти в миналото поглеждам.


Ти казваш: „Поплачи си, мила! ",

ти знаеш мъката във моята душа.

Само ти! Ти ми даваш сила

да се вдигна отново от калта...


Благодаря, че си винаги до мен

и в радости, дори и в черни дни...

Ти си слънчев лъч в моя ден,

ти си блясъкът на моите сълзи...



Отново наранена, плача и страдам,

отново е сломена моята душа...

И падам, и ставам, и отново падам,

и само ТИ пак подаваш ми ръка!

                                        С обич за PeTiTyYyY  от vivity`  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...