Признателност
Когато плача с разбито сърце,
на рамото ти пак главата свеждам.
Сълзите стичат се по моето лице
и хиляди пъти в миналото поглеждам.
Ти казваш: „Поплачи си, мила! ",
ти знаеш мъката във моята душа.
Само ти! Ти ми даваш сила
да се вдигна отново от калта...
Благодаря, че си винаги до мен
и в радости, дори и в черни дни...
Ти си слънчев лъч в моя ден,
ти си блясъкът на моите сълзи...
Отново наранена, плача и страдам,
отново е сломена моята душа...
И падам, и ставам, и отново падам,
и само ТИ пак подаваш ми ръка!
С обич за PeTiTyYyY от vivity`
© something else Всички права запазени