May 8, 2007, 5:02 PM

Признателност

  Poetry
1.5K 0 9
( Посветено на Петя Руменова Спасова от град Свищов!Обичкам те, мила {} !)


      Признателност



Когато плача с разбито сърце,

на рамото ти пак главата свеждам.

Сълзите стичат се по моето лице

и хиляди пъти в миналото поглеждам.


Ти казваш: „Поплачи си, мила! ",

ти знаеш мъката във моята душа.

Само ти! Ти ми даваш сила

да се вдигна отново от калта...


Благодаря, че си винаги до мен

и в радости, дори и в черни дни...

Ти си слънчев лъч в моя ден,

ти си блясъкът на моите сълзи...



Отново наранена, плача и страдам,

отново е сломена моята душа...

И падам, и ставам, и отново падам,

и само ТИ пак подаваш ми ръка!

                                        С обич за PeTiTyYyY  от vivity`  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...