May 8, 2007, 5:02 PM

Признателност

  Poetry
1.5K 0 9
( Посветено на Петя Руменова Спасова от град Свищов!Обичкам те, мила {} !)


      Признателност



Когато плача с разбито сърце,

на рамото ти пак главата свеждам.

Сълзите стичат се по моето лице

и хиляди пъти в миналото поглеждам.


Ти казваш: „Поплачи си, мила! ",

ти знаеш мъката във моята душа.

Само ти! Ти ми даваш сила

да се вдигна отново от калта...


Благодаря, че си винаги до мен

и в радости, дори и в черни дни...

Ти си слънчев лъч в моя ден,

ти си блясъкът на моите сълзи...



Отново наранена, плача и страдам,

отново е сломена моята душа...

И падам, и ставам, и отново падам,

и само ТИ пак подаваш ми ръка!

                                        С обич за PeTiTyYyY  от vivity`  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....