Ще бъда призован от мрака,
не знам и Аз кога ще е това.
За всеки пътник все някога пристига влака,
оставяме пред него често без слова.
Очи спокойни в мрака ще притворя,
в размисъл умислен с мечтите ще заспя.
Защо е нужно, питам, със себе си да споря?
Такава е съдбата, с нея ще вървя.
В.Й. 27.12.2015г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
