1 янв. 2016 г., 16:22

Призован от мрака

368 0 1

Ще бъда призован от мрака,

не знам и Аз кога ще е това.

За всеки пътник все някога пристига влака,

оставяме пред него често без слова.

Очи спокойни в мрака ще притворя,

в размисъл умислен с мечтите ще заспя.

Защо е нужно, питам, със себе си да споря?

Такава е съдбата, с нея ще вървя.

В.Й. 27.12.2015г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По мъжки достойна равносметка, Василе! Харесах!
    Честитя ти Новата година! Здраве и късмет!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...