13 oct 2014, 2:16  

Призрачна бъди

1.3K 1 16

 На изгарящата хладно сърцето ми


Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е... Решетки на очите... Никога няма да достигнем видяното, но ще имаме радостта от срещата, погледа, надеждата. Да прегърнеш призрак е трудно и мъчително, но истинско. Започвам да си мисля, че всичко е възможно в този свят...
  • Трогнат съм, Анелия! Понякога представата ни за действителността дотолкова я надраства, че я обикваме до степен да не можем да се разделим с нея, защото в противен случай рискуваме да се разделим и със себе си.
  • Младене, това откровение е изпълнено с болка. Толкова е искрено, така силно въздейства, че не мога да не се възхитя. И все пак остава една загадъчност, някакво търсене, нещо недоизказано. Прекрасно е.
  • само там, където ме препъва ритъмът

    Достигаме ли се в сивеещите дни
    и през решетките от мигли на очите ти?
    В недосънуваня сън оставаш само мит -
    не още пеленгована, зовяща ме със писък.

    Невидима сред утринна мъгла,
    ти пак си призракът ми верен (без прегръщане).
    И пак преглъщам мътната река
    (след дъждове прииждаща и кал със мокър сняг),
    докато ми върне образа ти без да ме изслушва.
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Иване и за този коментар!

    Желая ти нови успехи!

    2. Даниеле, ще трябва, уви, да станеш истински многобоец, за да ме заведеш при любимата. Благодаря ти за тази готовност!

    3. Мерси за високата ти оценка, Райна! Трогнат съм.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...