Oct 13, 2014, 2:16 AM  

Призрачна бъди

  Poetry » Love
1.3K 1 16

 На изгарящата хладно сърцето ми


Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е... Решетки на очите... Никога няма да достигнем видяното, но ще имаме радостта от срещата, погледа, надеждата. Да прегърнеш призрак е трудно и мъчително, но истинско. Започвам да си мисля, че всичко е възможно в този свят...
  • Трогнат съм, Анелия! Понякога представата ни за действителността дотолкова я надраства, че я обикваме до степен да не можем да се разделим с нея, защото в противен случай рискуваме да се разделим и със себе си.
  • Младене, това откровение е изпълнено с болка. Толкова е искрено, така силно въздейства, че не мога да не се възхитя. И все пак остава една загадъчност, някакво търсене, нещо недоизказано. Прекрасно е.
  • само там, където ме препъва ритъмът

    Достигаме ли се в сивеещите дни
    и през решетките от мигли на очите ти?
    В недосънуваня сън оставаш само мит -
    не още пеленгована, зовяща ме със писък.

    Невидима сред утринна мъгла,
    ти пак си призракът ми верен (без прегръщане).
    И пак преглъщам мътната река
    (след дъждове прииждаща и кал със мокър сняг),
    докато ми върне образа ти без да ме изслушва.
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Иване и за този коментар!

    Желая ти нови успехи!

    2. Даниеле, ще трябва, уви, да станеш истински многобоец, за да ме заведеш при любимата. Благодаря ти за тази готовност!

    3. Мерси за високата ти оценка, Райна! Трогнат съм.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...