Oct 13, 2014, 2:16 AM  

Призрачна бъди 

  Poetry » Love
5.0 / 15
1209 1 16
На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.
Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works

More works »