Oct 13, 2014, 2:16 AM  

Призрачна бъди

  Poetry » Love
1.3K 1 16

 На изгарящата хладно сърцето ми


Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е... Решетки на очите... Никога няма да достигнем видяното, но ще имаме радостта от срещата, погледа, надеждата. Да прегърнеш призрак е трудно и мъчително, но истинско. Започвам да си мисля, че всичко е възможно в този свят...
  • Трогнат съм, Анелия! Понякога представата ни за действителността дотолкова я надраства, че я обикваме до степен да не можем да се разделим с нея, защото в противен случай рискуваме да се разделим и със себе си.
  • Младене, това откровение е изпълнено с болка. Толкова е искрено, така силно въздейства, че не мога да не се възхитя. И все пак остава една загадъчност, някакво търсене, нещо недоизказано. Прекрасно е.
  • само там, където ме препъва ритъмът

    Достигаме ли се в сивеещите дни
    и през решетките от мигли на очите ти?
    В недосънуваня сън оставаш само мит -
    не още пеленгована, зовяща ме със писък.

    Невидима сред утринна мъгла,
    ти пак си призракът ми верен (без прегръщане).
    И пак преглъщам мътната река
    (след дъждове прииждаща и кал със мокър сняг),
    докато ми върне образа ти без да ме изслушва.
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Иване и за този коментар!

    Желая ти нови успехи!

    2. Даниеле, ще трябва, уви, да станеш истински многобоец, за да ме заведеш при любимата. Благодаря ти за тази готовност!

    3. Мерси за високата ти оценка, Райна! Трогнат съм.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...