vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
13.10.2014 г., 2:16 ч.  

Призрачна бъди 

  Поезия » Любовна
879 1 16

 На изгарящата хладно сърцето ми


Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 


© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно е... Решетки на очите... Никога няма да достигнем видяното, но ще имаме радостта от срещата, погледа, надеждата. Да прегърнеш призрак е трудно и мъчително, но истинско. Започвам да си мисля, че всичко е възможно в този свят...
  • Трогнат съм, Анелия! Понякога представата ни за действителността дотолкова я надраства, че я обикваме до степен да не можем да се разделим с нея, защото в противен случай рискуваме да се разделим и със себе си.
  • Младене, това откровение е изпълнено с болка. Толкова е искрено, така силно въздейства, че не мога да не се възхитя. И все пак остава една загадъчност, някакво търсене, нещо недоизказано. Прекрасно е.
  • само там, където ме препъва ритъмът

    Достигаме ли се в сивеещите дни
    и през решетките от мигли на очите ти?
    В недосънуваня сън оставаш само мит -
    не още пеленгована, зовяща ме със писък.

    Невидима сред утринна мъгла,
    ти пак си призракът ми верен (без прегръщане).
    И пак преглъщам мътната река
    (след дъждове прииждаща и кал със мокър сняг),
    докато ми върне образа ти без да ме изслушва.
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Иване и за този коментар!

    Желая ти нови успехи!

    2. Даниеле, ще трябва, уви, да станеш истински многобоец, за да ме заведеш при любимата. Благодаря ти за тази готовност!

    3. Мерси за високата ти оценка, Райна! Трогнат съм.
  • Красива меланхолия!
  • 1. Благодаря на Ралица и на Елизабета за високите оценки дадени за стиха ми и им желая несекващо вдъхновение!

    2. Мерси, Стойна за високата оценка, която даде и за толкова интересния коментар! Желая ти много попътен вятър в поезията!

    3. Благодаря ти, Даниеле, за оригиналния коментар и отпратката към този известен филм. Единственото, което пих за да напиша този стих е гъстия флуид от извора на мъката. Мъката по любимата, с която ни делят много земи и води!

    Желая ти здраве и нови творчески хрумвания!
  • Болезнена любовна раздяла, която остава в сърцето ти любимата само като мит. До теб достига непримерен писък,който най-вероятно е въображаем. Всичко това ти предизвиква болка, но всяко нещо има край.
    Пожелавам ти спокойна нощ абстрахирана от спомените ти!
  • 1. Благодаря ти, Али, за високата оценка и за тези хубави слова!

    2. Благодаря ти за подкрепата, Анна!

    3. Благодаря ти, Пламена, за високата оценка и за тези затрогващи думи!

    4. Мерси, Сеси, за високата оценка и за твоята подкрепа и хубави думи!

    5. Благодаря ти, Елица, че освен с висока оценка, ме удостои и с този хубав коментар!

    Приятели и колеги по перо! Трогнат съм от посещението ви. То значи много за мен. Нека богинята на поезията винаги ви нашепва най-точните слова в текстовете, които пишете!
  • Хубав стих за една тъжна любов...
    Пожелавам ти светли чувства, Мисана!
  • Хубаво откровение! Поздравления!
  • Изгарящо-болезнен, но много хубав стих!
  • Изгаря с недосънуваните пламъци на отдадената и предана душа. Въздействащо откровение!
  • 1. Благодаря на Росица, Исмаил, Елица и Росен за високите оценки, които дадохте за стиха ми. Желая ви една силна в творческо отношение седмица и много здраве!

    2. Мерси, Красимире, за този интересен коментар със силно поетично въздействие.
    Желая и на теб вдъхновена седмица изпълнена с позитивни емоции!

    3. Благодаря ти, Таня! Вълнуващи редове си написала. Силно ме трогна.

    Много здраве от мен и нови прекрасни стихотворения!

    4. Благодаря ти от сърце, Ена, за високата оценка и за положителния ти коментар!

    Нека имаш много слънчева и жезнерадостна седмица, наситена с поетично вдъхновение!
  • !!!
    С Краси.

    ПП поща
  • Преживяването, тази мазохистичната болка - толкова са отчетливо, нараняващо истински,
    че е невъзможно да не съпреживееш...
    Пред погледа на пламъка
    безмълвен силует рисува
    недовършени картини
    от несбъднало се минало...
    Някак свикваш със своята болка, но сблъсквайки се с чуждата, се питаш:
    защо си го причиняваме?!
    Харесах призрачната образност!
Предложения
: ??:??