13 окт. 2014 г., 02:16  

Призрачна бъди

1.3K 1 16

 На изгарящата хладно сърцето ми


Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е... Решетки на очите... Никога няма да достигнем видяното, но ще имаме радостта от срещата, погледа, надеждата. Да прегърнеш призрак е трудно и мъчително, но истинско. Започвам да си мисля, че всичко е възможно в този свят...
  • Трогнат съм, Анелия! Понякога представата ни за действителността дотолкова я надраства, че я обикваме до степен да не можем да се разделим с нея, защото в противен случай рискуваме да се разделим и със себе си.
  • Младене, това откровение е изпълнено с болка. Толкова е искрено, така силно въздейства, че не мога да не се възхитя. И все пак остава една загадъчност, някакво търсене, нещо недоизказано. Прекрасно е.
  • само там, където ме препъва ритъмът

    Достигаме ли се в сивеещите дни
    и през решетките от мигли на очите ти?
    В недосънуваня сън оставаш само мит -
    не още пеленгована, зовяща ме със писък.

    Невидима сред утринна мъгла,
    ти пак си призракът ми верен (без прегръщане).
    И пак преглъщам мътната река
    (след дъждове прииждаща и кал със мокър сняг),
    докато ми върне образа ти без да ме изслушва.
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Иване и за този коментар!

    Желая ти нови успехи!

    2. Даниеле, ще трябва, уви, да станеш истински многобоец, за да ме заведеш при любимата. Благодаря ти за тази готовност!

    3. Мерси за високата ти оценка, Райна! Трогнат съм.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...