27 dic 2006, 17:33

Призрак

  Poesía
1.1K 0 7
Сянката ти е вечно зад мен.
Сякаш виждам лицето ти
всеки път, когато се обърна.
Не мога да си спомня последният път,
когато го видях в действителност.
Знаех ли, че го виждам за последно?
Знаех ли, че след време това лице
ще бъде моят най-голям кошмар?
Щях ли да се опитам да те задържа,
ако знаех, че е за последен път?
Усещам укоряващият поглед,
гледайки някъде отстрани,
и в съзнанието ми сякаш чувам
твоето неодобрение.
Ти не вярваше, че ще успея в нещо,
не вярваше в мен,
а аз исках само това.
Само твоята подкрепа.
Защо просто не си идеш, призрако?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...