27.12.2006 г., 17:33 ч.

Призрак 

  Поезия
694 0 7
Сянката ти е вечно зад мен.
Сякаш виждам лицето ти
всеки път, когато се обърна.
Не мога да си спомня последният път,
когато го видях в действителност.
Знаех ли, че го виждам за последно?
Знаех ли, че след време това лице
ще бъде моят най-голям кошмар?
Щях ли да се опитам да те задържа,
ако знаех, че е за последен път?
Усещам укоряващият поглед,
гледайки някъде отстрани,
и в съзнанието ми сякаш чувам
твоето неодобрение.
Ти не вярваше, че ще успея в нещо,
не вярваше в мен,
а аз исках само това.
Само твоята подкрепа.
Защо просто не си идеш, призрако?

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??