Призрак
Сянката ти е вечно зад мен.
Сякаш виждам лицето ти
всеки път, когато се обърна.
Не мога да си спомня последният път,
когато го видях в действителност.
Знаех ли, че го виждам за последно?
Знаех ли, че след време това лице
ще бъде моят най-голям кошмар?
Щях ли да се опитам да те задържа,
ако знаех, че е за последен път?
Усещам укоряващият поглед,
гледайки някъде отстрани,
и в съзнанието ми сякаш чувам
твоето неодобрение.
Ти не вярваше, че ще успея в нещо,
не вярваше в мен,
а аз исках само това.
Само твоята подкрепа.
Защо просто не си идеш, призрако?
Сякаш виждам лицето ти
всеки път, когато се обърна.
Не мога да си спомня последният път,
когато го видях в действителност.
Знаех ли, че го виждам за последно?
Знаех ли, че след време това лице
ще бъде моят най-голям кошмар?
Щях ли да се опитам да те задържа,
ако знаех, че е за последен път?
Усещам укоряващият поглед,
гледайки някъде отстрани,
и в съзнанието ми сякаш чувам
твоето неодобрение.
Ти не вярваше, че ще успея в нещо,
не вярваше в мен,
а аз исках само това.
Само твоята подкрепа.
Защо просто не си идеш, призрако?
© Алекс All rights reserved.
