Гледаш ме, без да ме виждаш,

чуваш ме, отдавна спрял да ме слушаш.

Там в тъмния апартамент - печка, пералня и някъде аз.

Познаваме ли се, блед спомен от отминали дни?

Гледам те - уж си ти, но всъщност не си,

Влюбена в сянка от миналото -

всяка нощ правя любов с призрак. 

Целувана с привкус на насилие,

милвана, но не и обичана,

Коя съм? За какво съм? -

изгубена в отсрещно недооценяване ,,,

Аз съм не по-малко грешна,

че не казвам на време сбогом.

Давейки се в неразгадани чувства -

потъвам заедно с тях!