11.02.2017 г., 17:15

Призрак

468 0 0

Гледаш ме, без да ме виждаш,

чуваш ме, отдавна спрял да ме слушаш.

Там в тъмния апартамент - печка, пералня и някъде аз.

Познаваме ли се, блед спомен от отминали дни?

Гледам те - уж си ти, но всъщност не си,

Влюбена в сянка от миналото -

всяка нощ правя любов с призрак. 

Целувана с привкус на насилие,

милвана, но не и обичана,

Коя съм? За какво съм? -

изгубена в отсрещно недооценяване ,,,

Аз съм не по-малко грешна,

че не казвам на време сбогом.

Давейки се в неразгадани чувства -

потъвам заедно с тях! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...