11 февр. 2017 г., 17:15

Призрак

472 0 0

Гледаш ме, без да ме виждаш,

чуваш ме, отдавна спрял да ме слушаш.

Там в тъмния апартамент - печка, пералня и някъде аз.

Познаваме ли се, блед спомен от отминали дни?

Гледам те - уж си ти, но всъщност не си,

Влюбена в сянка от миналото -

всяка нощ правя любов с призрак. 

Целувана с привкус на насилие,

милвана, но не и обичана,

Коя съм? За какво съм? -

изгубена в отсрещно недооценяване ,,,

Аз съм не по-малко грешна,

че не казвам на време сбогом.

Давейки се в неразгадани чувства -

потъвам заедно с тях! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...