11 февр. 2017 г., 17:15

Призрак

473 0 0

Гледаш ме, без да ме виждаш,

чуваш ме, отдавна спрял да ме слушаш.

Там в тъмния апартамент - печка, пералня и някъде аз.

Познаваме ли се, блед спомен от отминали дни?

Гледам те - уж си ти, но всъщност не си,

Влюбена в сянка от миналото -

всяка нощ правя любов с призрак. 

Целувана с привкус на насилие,

милвана, но не и обичана,

Коя съм? За какво съм? -

изгубена в отсрещно недооценяване ,,,

Аз съм не по-малко грешна,

че не казвам на време сбогом.

Давейки се в неразгадани чувства -

потъвам заедно с тях! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...