29 oct 2010, 8:52

Призвание

  Poesía » Otra
803 0 22

Призвание

 

опита есента да ни предпази от дъжда
от мокрия му смях и ледените пръски
загърна мислите ни в дъждобран от шарени листа
и песничка запя за синева изчезваща на пръсти

над покривите на града 

над сивия балкон на любовта 
над пълните с тъга трамвайни релси

два гълъба разпериха по чифт неясна красота

дано да срещнат точно теб 

защото знам че ти ще ги нахраниш

и с риск да те намокри пак дъждът 

от зли очи ще искаш да ги браниш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...