Призвание
Призвание
опита есента да ни предпази от дъжда
от мокрия му смях и ледените пръски
загърна мислите ни в дъждобран от шарени листа
и песничка запя за синева изчезваща на пръсти
над покривите на града
над сивия балкон на любовта
над пълните с тъга трамвайни релси
два гълъба разпериха по чифт неясна красота
дано да срещнат точно теб
защото знам че ти ще ги нахраниш
и с риск да те намокри пак дъждът
от зли очи ще искаш да ги браниш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
