Призвание
опита есента да ни предпази от дъжда
от мокрия му смях и ледените пръски
загърна мислите ни в дъждобран от шарени листа
и песничка запя за синева изчезваща на пръсти
над покривите на града
над сивия балкон на любовта
над пълните с тъга трамвайни релси
два гълъба разпериха по чифт неясна красота
дано да срещнат точно теб
защото знам че ти ще ги нахраниш
и с риск да те намокри пак дъждът ...