Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да
остане Твоя. 
Във черното безумие
на ревността.
Заши ѝ устните, за да не пее
и никакви слова да не мълвят,
дъхът ѝ в твоя  дъх погуби...
и мислите от клетката крещят...
Молят те за свободата
и любовта на Бог.
в деня, във който ти приветства тъмнината
погуби, без да знаеш, нов живот.

автор:  Моник  Валери

Дата: 10.05.2017г.