May 10, 2017, 9:58 PM

Прободени зеници

Poetry » Other

771 1 1

Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да
остане Твоя.
Във черното безумие
на ревността.
Заши ѝ устните, за да не пее
и никакви слова да не мълвят,
дъхът ѝ в твоя дъх погуби...
и мислите от клетката крещят...
Молят те за свободата
и любовта на Бог.
в деня, във който ти приветства тъмнината
погуби, без да знаеш, нов живот.

автор: Моник Валери

Дата: 10.05.2017г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plevel (Силвия Илиева)

Странно, че ще съм първата коментирала, на мен лично много ми хареса!

2017-07-07T15:08:03+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0