10.05.2017 г., 21:58

Прободени зеници

Поезия » Друга

777 1 1

Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да
остане Твоя.
Във черното безумие
на ревността.
Заши ѝ устните, за да не пее
и никакви слова да не мълвят,
дъхът ѝ в твоя дъх погуби...
и мислите от клетката крещят...
Молят те за свободата
и любовта на Бог.
в деня, във който ти приветства тъмнината
погуби, без да знаеш, нов живот.

автор: Моник Валери

Дата: 10.05.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Plevel (Силвия Илиева)

Странно, че ще съм първата коментирала, на мен лично много ми хареса!

2017-07-07T15:08:03+03:00

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0