Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да
остане Твоя.
Във черното безумие
на ревността.
Заши ѝ устните, за да не пее
и никакви слова да не мълвят,
дъхът ѝ в твоя дъх погуби...
и мислите от клетката крещят... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация