12 ene 2008, 10:07

Пробудени камбани

  Poesía
883 0 10

Замлъкват звуците на умъртвените камбани,

погълнати в пространствата на звездния стопанин.

В камините на разлюляни древни замъци

угасват уморени тъжни пламъци.

 

Замрялото мълчание повдига клепки,

боса, тишината тича вън,

в душата безнадеждно трепка

пореден образ, странен сън.

 

Протяжен вой на глутницата вълци

разплака тишината, лунното небе,

изнемощели, изпохапани тела накълцани

застилат в изнемога пустото поле.

 

Изплъзват се като потоци лава

минутите на кървавия ужас,

осветени от божествената слава,

разпятия кръжат, лудуват в унес.

 

През зейнали врати изнизват се забраните,

загасят пламъка на споделеното приятелство,

но сенки черни на възкръснало предателство

разпалват звуците на занемелите камбани.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звъниш, Митко!
    Поздравления!
  • Хубаво ми е да те чета, Димитър!!!
  • Предателствата са винаги звън, кънтящ звън, сякаш хиляди камбани ти напомнят за него и дълго време кънтят в главата ти и напомнят.
    Силен стих!
  • Звънът на камбани
    пречиства пространството.
    Пречиства душите
    и думите странстващи.
    Изключителен стих!!!
    Поздравления!!!
  • Чудесно е Митко!!Много силно!!!И на мен не ми достигат думите за коментар!!! Това ми е едно от любимите!!!Финала е разтърсващ!!!!Аплодисменти!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...